Ако е лесно и просто, защо не опитате. Освен това плета и имам много останали конци, които няма къде да използвам. За да овладеете тази техника, в допълнение към конци с различни текстури, вие също се нуждаете от разтворим флизелин. За съжаление нямах. След търсене в интернет разбрах, че този материал не е евтин и го нямаме в града. Можете да го купите в онлайн магазин, но струва ли си да похарчите парите, какво ще стане, ако не се получи...
Мъдрите съветници писаха, че същият нетъкан текстил може да бъде заменен с обикновени вестници. Опитайте, опитайте, но с минимални разходи. Освен това безплатните рекламни вестници често се поставят в кутии.
Тъй като е невероятно красива есен, реших да създам шал в есенни цветове. За да сбъдна мечтата си, подготвих следното:
- няколко вестника;
- остатъци от нишки от различни видове, дебелини, текстури;
- парчета набръчкана зелено-оранжева тъкан (просто реших да добавя есенни листа към шала);
- обикновени и зигзагообразни ножици;
- игли за цепене;
- лак за коса;
- бежови конци за шиене;
- шевна машина
Тъй като нямам дълга маса, просто подредих вестниците на пода, като леко се припокриват един с друг. Получих правоъгълник с размери 40 на 200 см.
Върху тази подложка започнах произволно да нареждам конците си, като ги развивах от кълбото. За всеки нов слой взех кълбо от различни конци. След четири слоя конец реших да скицирам листата.
Просто ги изрязах със зигзагообразна ножица под формата на овали. Можете да използвате и обикновени ножици, разликата ще бъде напълно незабележима.
След като изрязах и хвърлих копринени листа върху поставените нишки, ги покрих с още четири слоя конец. Това вече се случи.
За да я закрепя, напръсках цялата конструкция с лак и я покрих със слой вестник. Свързах всичко с шивашки игли. Внимателно навийте получения „сандвич“ на руло. Тя го занесе на шевната машина, за да го юрга.
Реших да започна да шия с кръстосани шевове, но се оказа неудобно: вестниците бяха разкъсани, иглите изпаднаха. Но „...ако реша да направя нещо, непременно ще го изпия...“
Адаптирах се да шия около периметъра в спирала, като направих разстоянието между линиите приблизително 1 см. Това беше много по-удобно. Когато се приближихме до центъра на парчето, шиенето стана по-лесно. Когато цялата структура беше ватирана по дължина, започнах да правя линии напречно. Беше много по-лесно да се шие, тъй като детайлът придоби контури и се укрепи.Започнах да правя напречни шевове по-рядко, на всеки 2 см.
Зашиването на шала ми отне почти три часа. Ръцете ми едва отмиха печатарското мастило. Вече се радвах, че най-лошото е минало, но не беше така. Вестниците бяха здраво зашити и никак не искаха да изостават. Перспективата да избирам вестници изобщо не ме вълнуваше.
След това просто сложих злополучния шал в леген и го напълних с топла вода.
Половин час по-късно реших да проверя как се справя творението ми. Вестниците се намокриха, но не изостанаха. Започнах да търкам шала, сякаш миех. Нещата се оправиха, вестниците започнаха малко да изостават. След това разтърсих този шал върху ваната, засипвайки всичко наоколо с парчета вестник. След това седна неподвижно, подбирайки мокрите останки от вестниците с ръце. След като отново изплакнах шала, го закачих да изсъхне.
Резултатът все пак ме задоволи. Ако вземем предвид минималните разходи, тогава можем да кажем, че резултатът не е лош. Наличен шал. Методът „crazy vul” е тестван с минимален разход на средства (жалко, че с максимален разход на усилия, но какво да се прави...).
След моя „тест на писалката“ искам да споделя следното:
- не вярвайте на никого, който казва, че вестниците са лесни и прости;
- не използвайте светли конци, те се замърсяват с черна боя и трудно се перат;
- не мислете, че това е бърз начин да създавате неща с помощта на тази техника (въпреки че, разбира се, е много по-бързо от плетене);
- готовите елементи стават малко по-малки;
- продължавай все така, ще успееш!
След първия ми (може би не съвсем успешен) опит сега искам още повече да овладея тази техника, само с нетъкан текстил. Тичам да купувам.
И успех на всички вас във вашето творчество.
