За висококачествено полагане на плочки от голямо значение е методът на нанасяне на лепило за плочки (зидарски разтвор). Както знаете, порцелановите каменинови изделия не се страхуват от най-тежките условия на работа. Ако е положена върху основата според всички правила, тогава е необходима голяма сила на удара, за да може плочката да загуби адхезия към разтвора за зидария или здрава основа.
Това може да се постигне само чрез използване на правилната техника за нанасяне на лепилото с помощта на назъбена маламашка. Но тъй като плочките, заедно с твърдостта, са крехки, като стъклото, зоните под плочките, които не са запълнени с хоросан за зидария, стават потенциално слаби.Ако това се случи с порцелановите каменинови изделия, тогава не много силен удар, премерено натоварване и други нефатални причини могат да доведат до отлепване или повреда.
Също така не трябва да полагате плочките без празнина, въпреки че това опростява работата по създаването на покритие от плочки. В този случай най-незначителните обстоятелства, като повишаване или понижаване на температурата, могат да доведат до счупване на плочките. В такива ситуации е необходимо също така да се следват стандартите на ANSI (Американски национален институт по стандартизация), които се препоръчват от NTCA (Национална асоциация на производителите на плочки).
В много случаи при полагане на плочки, особено големи, се нарушава технологията на работа, което води до аварии и скъпи ремонти. Това се дължи и на бързането в работата, тъй като качеството на работата страда.
Един от основните недостатъци на полагането на плочки е задържането на въздух между плочките и лепилото. Зоните, където се образуват въздушни джобове, са отслабени, тъй като остават незакрепени към субстрата.
Този дефект често се наблюдава, когато разтворът за зидария се разнася с назъбена маламашка със зигзагообразни, кръгови и други сложни движения.
Плочките над кухините се напукват с времето и лепилният състав се разрушава дори при нормални условия на работа, да не говорим за точково натоварване или силен удар.
Дори при липса на ударни натоварвания и точкови сили, плочките, положени с нарушение на разпределението на зидарския разтвор, могат да се провалят дори поради незначителни влияния, като: неравности на основата, наличие на свиване и пълзене, разширение на материала при нагряване, редуване на замразяване и размразяване и др.
Плочката се счита за сигурно залепена, когато това е направено по цялата й площ, включително периметъра. За каква здравина можем да говорим, ако е залепен наполовина или по-малко. Според ANSI и справочника на TCNA, плочките на закрито трябва да бъдат залепени на поне 80% от площта им и 95% на открито или в мокро помещение. Тази цифра за плочки от естествен камък трябва да бъде най-малко 95%, независимо от мястото на монтажа му.
Трябва също така да се има предвид, че сред големите плочки често има екземпляри с изпъкнал център и скосени ръбове. За да скриете тези дефекти, трябва да увеличите обема на използвания лепилен разтвор. Ако продължите да го прилагате с кръгови движения с назъбена мистрия, вероятността от задържане на въздух в разтвора се увеличава още повече.
За качественото полагане на широкоформатни плочки е много важно хоризонталната плоскост на основата да е идеална. Съгласно препоръките на TCNA и ANSI, грешката в плоскостта на пода трябва да бъде в рамките на 6,5 mm на 3 метра. Ако поне едната страна на плочката е 38 см, тогава условията за равнинност на основата са още по-строги - 3,2 мм на 254 мм и дори не повече от 1,6 мм на 610 мм.
Така че, като се вземат предвид всички фактори, за успешното полагане на плочки, разтворът за зидария трябва да се нанася с праволинейни движения на назъбената маламашка.В резултат на това върху повърхността на разтвора се образуват прави ръбове и вдлъбнатини, които лесно се смачкват при полагане на плочките и въздухът от тях се отстранява почти напълно.
Такова линейно разпределение на лепилния състав помага да се отстрани въздухът от него и да се осигури по-пълен контакт с плочката и основата и следователно по-силна връзка на всички елементи на подовата настилка.
Първо се нанася разтворът за зидария и се разстила върху основата с плоската страна на шпатула. След това се нанася допълнително количество разтвор отгоре и се изравнява върху основата в прави еднопосочни линии, което, наред с други неща, допринася за по-доброто разпределение на лепилния състав.
Ако плочката е правоъгълна, тогава линиите, начертани с шпатула, трябва да са перпендикулярни на дългата страна на плочката. Това улеснява излизането на въздуха изпод плочките при полагането им.
Необходимо е да се гарантира, че въздухът не остава в кухините на хоросана и между плочките. Колкото по-голяма е плочката, толкова по-дълбоки трябва да са зъбите на шпатулата.
Преди полагането на всяка плочка, включително широкоформатна, стъклена или естествен камък, върху задната й страна с маламашка се нанася малко количество хоросан и се заравнява по цялата повърхност на равен слой с плоската страна на шпатулата.
Сега е необходимо да обърнете така подготвената плочка и внимателно да положите цялата повърхност върху приготвения слой хоросан за зидария и да я преместите няколко пъти в едната и в другата посока с амплитуда от 3,2 до 6,4 mm перпендикулярно на ръбовете на лепилният разтвор, лежащ върху основата. Освен това строго не се препоръчва да го движите в обратна посока и да не усуквате плочката.
Първата залепена, а след това периодично, е необходимо да се откъсне плочката и да се провери разпределението на хоросана на обратната му страна. Нормално е разтворът да изглежда като камъче кожа върху нея. Не трябва да има ръбове, оставени от шпатулата върху разтвора за зидария, където са откъснати плочките. Тази снимка предполага, че под плочката няма въздух и лепилото е разпределено по цялата повърхност на равномерен слой.
Ако следвате правилно и напълно всички препоръки на NTCA, описани по-горе, вашите плочки ще лежат плоски и много стабилно върху основата. Освен това, колкото по-голяма шпатула използвате, толкова по-голямо е движението на плочките напред-назад при полагането им.
