Наскоро си купих дом. Бившият собственик се оказа свестен човек и веднага ме предупреди, че дъските, от които е направен подът над мазето, са изгнили от времето и влагата и изискват спешна смяна. Вероятно се страхуваше, че един ден може да пропадна оттам. Самото мазе се намираше в къщата под кухнята и имаше следните размери: ширина - 2,4 м, дължина - 2,3 м. Вътрешността беше облицована с тухли и намазана със слой глина.
Подът над него лежеше върху две дървени греди и се състоеше от дъски с положени върху тях ПДЧ плочи. Беше направена криво и захабена до такава степен, че ходенето по нея беше наистина опасно. Цялото дърво беше повредено от бръмбари, а някои от талашитите станаха влажни и ронливи.
Първоначално очаквах просто да подменя дъските върху него, но след като бавно размислих, реших да направя метална рамка и да я запълня с бетон. Първо, в мазето винаги ще има влага, както и да го погледнете, което означава, че новите дъски, предвид сегашното качество на дървесината, определено няма да са достатъчни за дълго време, и второ, ако отидем да го направя, тогава ще бъде направено надеждно, веднъж завинаги и какво може да се случи по-здраво от стоманобетон?
Премахване на стария под
Първата стъпка беше премахване на ПДЧ, а след това и плоскостите. С помощта на пирони, чук и лост успях да го направя за три часа. С плочите нямаше проблеми, но разглобяването на дъските отне повече време: те бяха приковани към гредите с огромни пирони, така че се отделиха много трудно. След като дървеното подово покритие беше напълно премахнато, трябваше да премахна приличен слой пръст (един байонет) по целия периметър близо до стените с лопата, за да премахна всички съществуващи неравности и да изравня повърхността. Този въпрос отне остатъка от деня. На следващата сутрин имаше заваръчни работи.
Изработка на рамка
Не жалих метал за направата на рамката. Може би го е използвал дори повече от необходимото, но само за да не инсталира допълнителни опорни стълбове вътре в мазето, което би намалило свободното му пространство. Дизайнът се основаваше на дебелостенни тръби (? 61 mm, дебелина на стената 5 mm), които дори не трябваше да купувам. Факт е, че преди това отоплението е направено от тях в къщата. Изглеждаше ужасно и обемисто, така че беше съвсем естествено да премахна цялото това желязо от стаите, като го замених с модерни отоплителни уреди. И тръбите, както виждате, бяха полезни за мазето.
Първо, равномерно разпределих четири мощни триметрови тръби, които са носещи греди, над ямата на мазето (на всеки 80 см). След това, след като ги подравни точно на нивото, той започна да ги заварява заедно. За да направя това, имах нужда от тръби с по-малък диаметър (? 32 mm - 12 m) и дебели фитинги (? 12 mm - 40 m). Първо заварих 15 джъмпера между гредите, след което укрепих цялата конструкция с армировъчни пръти, заварени към тях отдолу.Резултатът е много надеждна метална рамка.
Отделно бих искал да се спра на производството на рамката, оформяща входа на мазето. Изработих го от профилна тръба 40/20 мм във формата на правоъгълник (дължина - 70 см, ширина - 50 см). На какво трябва да обърнете внимание тук? Първо, всички ъгли на рамката трябва да са идеално прави, размерите на страните трябва да са строго съгласувани, в противен случай капакът няма да влезе плътно в нея и ще изтече от мазето. Второ, тя трябва да бъде заварена по такъв начин, че да е на същата височина като тръбите на лъча, които също са маяци.
Самият капак също беше направен от мен от профилна тръба (40/20 мм) и дебело парче шперплат, здраво свързан към металната му основа със самонарезни винтове. Ограничителят на капака, предотвратяващ падането му в сутерена, беше ъгъл, заварен към долната страна на рамковата рамка. Този ден работих със заваряване от сърце: от ранна сутрин до късно през нощта, но все пак завърших работата. Изгорих само почти две опаковки електроди и вдишах лютив дим - ужас! (тръбите бяха покрити с боя).
Монтаж на кофраж
Металната рамка беше готова, но сега трябваше да реша нов проблем - монтирането на кофража над мазето. Обмисляха се различни варианти за изработката му, но в крайна сметка изборът ми падна върху ПДЧ плочи, които бяха премахнати от стария под. Защо? Първо, беше по-лесно и по-бързо да се покрие голямото пространство над ямата с тях, и второ, благодарение на плочите практически нямаше празнини, където течният бетон можеше да се разлее. Закрепих ги за рамката отдолу с дебела тел за свързване: първо пробих с бормашина дупки в ПДЧ-то, след това прекарах телта през тях, след което я завинтих здраво с клещи за армировката.Оказа се надежден, но предвид тежестта на бетона сложих няколко временни опори отдолу за всеки случай.
Изливане на пода
Работата с бетон е сериозно предизвикателство, особено ако трябва да бетонирате 12 м за един ден? с дебелина на слоя 10 см. Поради тази причина се обадих на приятел на помощ, като предварително подготвих всичко необходимо за тази задача: чакъл, цимент, корито за смесване, лопати, кофи, правило. Ние се разпределихме така: смесихме бетона заедно (в съотношение 1/5), след това единият го донесе в кофи до мястото за изливане и го изля, а другият изравни готовата смес с помощта на триметрово правило, притискайки го плътно към маяците и правейки чести осцилиращи движения встрани.
Двамата работихме на лова. След като започнахме работа в осем часа сутринта, до обяд вече бяхме приключили с наливането. Резултатът беше доволен. Подът стана гладък и цялата стая веднага се преобрази. Два дни по-късно, когато вече беше възможно да се ходи по бетона, взех колело от стара кола и, правейки кръгови движения по повърхността на пода, отстраних малки неравности от него. Сега оставаше само да изчакаме, докато бетонът изсъхне напълно.
Финален акорд
Мина седмица и започнах да довършвам работа. Първо боядисах обилно сухата бетонна повърхност с грунд. Но не за красота, не, а за да се намали количеството прах, което неизбежно се образува при ходене. Когато боята изсъхна, поставих хидроизолационен филм на пода, за да предотвратя проникването на влага от бетона в линолеума. След това, както може би се досещате, беше положен линолеум, но не прост, а дебел, изолиран, с устойчива на абразия повърхност, която не се страхува дори да се плъзне по нея мебели. Това е скъпо удоволствие (цената на линеен метър е около 2 хиляди рубли), но повярвайте ми, струва си изразходваните пари.
Подрязах входа на мазето и самия капак с декоративен метален ъгъл. Получи се спретнато и красиво: под ъгъла успяхме да скрием неравномерно изрязаните ръбове на линолеума и освен това ги притисна плътно към повърхността. Дръжката за капака направих не обикновена, а подвижна, за да не пречи при ходене. За да направя това, пробих капака в центъра, завинтих метална пластина от задната му страна, към която заварих на място обикновена гайка. За него направих специално ключе, което представлява малко клонче с резба и копче на края.
Сега, за да слезете в мазето, беше достатъчно да вземете ключа, да го поставите в дупката, след това да го завиете върху гайката и да повдигнете капака. Съгласете се, това е интересно решение и най-важното е, че на пода няма нищо ненужно. Самата дупка, когато ключът беше изваден, беше затворен с пластмасова тапа за мебели. Това изглежда е всичко, скъпи читатели, ако имате въпроси относно статията, надявам се, че снимките, които направих, ще ви помогнат да разберете подробностите.
