Беше решено следващият нов магазин да бъде възможно най-неметален. Максималната цел беше единствените метални части на крайния продукт да бъдат пирони и винтове.
Между другото, в бюджета имаше само разходи за същите тези консумативи, а всички материали бяха намерени в двора и навесите. Сега нека поговорим за всичко по ред.
Подготовка на материали и инструменти
За работата не бяха необходими много инструменти: чук, ролетка, нивелир, клещи, клещи, трион, ъглошлайф (можете да се справите с метално острие), отвертка и брадва.
Материалите някак си се появиха от само себе си. Старите дограми бяха подходящи за краката (внушителната дебелина и плътност на дървото бяха полезни).
Седалката беше направена от дъски с дебелина около 20 мм (произведени в СССР, като плячката, така че изобщо няма въпроси относно качеството).
Би било възможно да оставите повърхността дървена и да я боядисате, но остатъците от пластмаса, лежащи на празен ход, буквално излъчваха желание да бъдат полезни.
Очакваната височина на краката беше 45 см, така че останалите 55 см дървен материал бяха изпратени за обработка с отработено машинно масло.
Сглобяване на седалка
Общо две дъски дадоха ширина 26 см, което беше достатъчно. Остава само да подрежете малко дървото и успешно да свържете двете части заедно. Като се има предвид, че дъските не бяха първата свежест и първоначално бяха предназначени за груба работа, трябваше да се занимавам с връзката, за да избегна разликите във височината.
Малко смелост, четири пирона и сте готови.
Пластмасов профил, който създава нещо като релси за парче пластмаса, беше закрепен със самонарезни винтове „буболечки“ по периметъра на седалката. Една от по-малките страни ще трябва да бъде закрепена след монтирането на пейката.
Получи се много добре. Благодарение на внимателни измервания и равномерно рязане, пластмасата пасва перфектно на мястото си.
Готовата седалка изглежда така.
Инсталация
Отново, поради скромен бюджет и нежелание да отидете в магазина за цимент, беше решено да инсталирате пейка без допълнителни разходи.
Няколко дупки бяха изненадващо лесни за изкопаване, но най-трудната част беше подравняването на краката, така че пейката да не се окаже накриво. Трамбованата пръст и натрошените тухли дадоха точно необходимия ефект. Дори когато само половината от дупката беше запълнена, пейката вече стоеше много, много уверено. Когато ямите бяха напълно запълнени, се получи нещо подобно. Остана само да закова седалката за краката.
Тримата го проверихме: общо издържа около 200 кг.Краката ще бъдат боядисани малко по-късно, но засега просто искам да напиша върху бялата пластмаса, че в тази пейка няма метал и няма нужда да се опитвате да я извадите от земята.
